Как ректорът на НАТФИЗ обеща примирие, а изпрати покана за... развод

Ако някой ден в университетите бъде открита магистърска програма по „Политическа акробатика във висшето образование“, първата лекция спокойно може да бъде посветена на последните събития около Съвета на ректорите.

Преди дни всички 52 български висши училища получиха дневен ред, който спокойно може да кандидатства за награда в категорията „Как да възобновиш нещо, което никога не е преставало да съществува“.

Първата точка предлага да бъде обсъдено „възобновяването дейността на Съвета на ректорите като орган за изразяване на общите интереси на висшите училища пред държавните органи“. Само че има една малка подробност – Съветът на ректорите изпълнява именно тази функция още от 1993 година.

Следващата точка е не по-малко любопитна. Предлага се да бъде „уреден“ правният и организационният статут на Съвета на ректорите като представителен консултативен орган към министъра на образованието и науката. Юристи, с които разговаря редакцията, коментират, че подобна конструкция поставя сериозни въпроси относно съотношението ѝ с принципа на академичната автономия, гарантиран в Закона за висшето образование. „Това означава, че ректорите се отказват от съвещателния статут на организацията си, даден им със закон, за да се обяват за васали като направят организация – консултант.“ – коментира юрист, бивш министър председател.

За десерт дневният ред предлага избор на председател и приемане на правила – сякаш става дума за учредително събрание на нова организация, а не за институция, която уж ще възстановяват архитектите на разделението.

Според информация на редакцията този своеобразен юридически ребус е подготвен от ректора на НАТФИЗ проф. Мирослав Дачев. Любопитното е, че документът е изпратен от ректора на Националната спортна академия „Васил Левски“ – същият, който само преди два месеца се кандидатира за председател на действащия Съвет на ректорите, но загуби изборите от проф. Миглена Темелкова.

В академичните среди вече се шегуват, че когато не успееш да оглавиш една организация, винаги можеш да опиташ да създадеш друга.

Но най-интересната част тепърва започва.

По думите на няколко ректори проф. Мирослав Дачев през последните седмици уверявал свои колеги, че желае да бъде свикано помирително заседание на действащия Съвет на ректорите, на което да бъдат преодолени противоречията, възникнали по време на заседанието на 11 юни.

Именно на това заседание председателят на Съвета на ректорите проф. Миглена Темелкова бе подложена на остри словесни нападки и обидни квалификации от страна на ректора на НАТФИЗ – поведение, което бе публично отразено в редица медийни публикации.

Според събеседниците ни проф. Дачев уверявал колегите си, че лично ще се свърже с Темелкова, ще разговаря с нея и ще я покани на помирителна среща.

Само че вместо покана за помирение ректорите получили... дневен ред, който на практика поставя началото на паралелен Съвет на ректорите и още повече задълбочава разделението в академичната общност.

„Очаквахме маса за преговори, а получихме проект за нова маса“ – коментира с чувство за хумор един от ректорите.

Според ректор на частен университет случващото се не е случайно. „Това е логично продължение на процеса на разделение във висшето образование. Още от есента се правят опити университетите да бъдат противопоставяни едни на други.“

Друг ректор си припомня заседанието на Съвета на ректорите във Велико Търново, когато настоящият министър Георги Вълчев, тогава все още ректор и заместник-председател на Съвета, заявил, че ако организацията „не се съобразява с позицията на големите университети“, те могат да я напуснат. Същият събеседник си спомня и репликата, която според него прозвучала на същото заседание от сегашния заместник-министър Сеня Терзиева: „Изгонете частните университети извън залата.“ „После някой се чуди откъде дошло разделението“, заключава той.

Редакцията потърси за коментар проф. Мирослав Дачев. До приключване на материала не успяхме да се свържем с него за да получим отговор на въпросите ни дали действително е обещавал помирителна среща, защо такава не се е състояла и защо вместо нея е бил разпространен дневен ред, предвиждащ създаването на нова структура.

Свързахме се и с проф. Миглена Темелкова. Тя ни заяви, че в момента се намира в чужбина и няма достъп до служебната си електронна поща, поради което все още не е запозната с изпратения дневен ред. По отношение на твърденията за помирителна среща проф. Темелкова каза, че последният ѝ разговор с проф. Дачев е бил на 12 юни. Тя му се обадила непосредствено след заседанието от 11 юни с предложение двамата да разговарят и да изяснят възникналото напрежение. Срещата първоначално била уговорена, но около петнадесет минути по-късно получила съобщение от Дачев, че тя няма да се състои. „Оттогава не сме разговаряли“, заяви Темелкова.

Член на Управителния съвет на Съвета на ректорите, с когото разговаряхме, също не скри разочарованието си. „Трудно е да градиш доверие, когато пред колегите се говори едно, а действията показват друго. Академичната общност има нужда от диалог, а не от нови линии на разделение.“ И докато университетите би трябвало да се конкурират с европейските си партньори за научни постижения, международни проекти и по-добро образование, изглежда част от академичната енергия отново се насочва към създаването на нови организационни конструкции. А както се шегуват някои ректори: ако така продължава, скоро няма да имаме един Съвет на ректорите, а цяла академична федерация от съвети – по един за всяко настроение.